Национална пещерна експедиция „Терра - Бесика” 2022
- География на района
|
Географски координати |
41°53′44″ с. ш.24°01′18″ и. д. |
Баташка планина е мощен планински рид с централно местоположение в Западните Родопи, между долините на реките Чепинска, Девинска и Въча, на територията на области Пазарджик и Смолян.
Планината има форма на изпъкнала на юг дъга с дължина около 60 км и ширина до 15-20 км и площ около 250 km2. На запад и югозапад долината на Чепинска река и поредица от високи седловини я отделят от Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи. На северозапад и север склоновете ѝ постепенно потъват в Чепинската и Баташката котловина, а след това долината на Стара река я отделят от рида Къркария и Бесапарските ридове. На изток дълбоката долина на река Въча я отделя от рида Чернатица, а на юг каньоновидната долина на Девинска река — от Девинска планина. Планината се състои от три обосибени части (ридове): на запад Сюткя (най-висок и най-голям), в средата Баташки рид (Снежнижка част) и на североизток Равногор (най-малък и най-нисък). Климатът е планински с преходноконтинентално влияние. По северните склонове се проявява Фьон. от планината водят началото си два големи десни притока на Марица — Чепинска (с десния си приток Мътница) и Стара река (с десния си приток Равногорска река) и левите притоци на Въча — Девинска река и Гашня.
М. КАЧАКОВ ЧАРК - местност с надморска височина около 1200 м, намира се на окло 14 км. от град Ракитово придвижването е по асфалтов път. Там има стопански постройки, горски вили и бараки, стопанисвани от ДГС – Ракитово. На Качаков чарк има ток и вода( точката в синьо). На около 1 км. от него е ловна хижа ЧУКУРА.
Точките в червено показват приблизителното место положение на проучваните пещери и пропасти.
- Геология на района.
Билните части се издигат на 1800-2000 м и имат плосък релеф с единични изолирани върхове: Голяма Сюткя (2185,8 м), Баташки снежник (2081,9 м), Малка Сюткя (2078,7 м) и др. Средна надморска височина около 1500 м. Изградена е от гнайси, гранити, мрамори и олигоценски риолити. Широко развитие имат карстовите форми: пещери ("Снежанка, Лепеница и др.)", карстови и минерални извори.
- Хидрогеоложки проучвания на района.
От д-р. Сим. Кереков и инж.-геолог П. Манчев
„Районът от р. „Селкюприя“(язовир „Тошков чарк) до извора „Клептуза“ при Велинград се изгражда от кристалинния цокъл на Родопския масив и отчасти от риолит и кватернерни седименти. В нашият случай представлява по-голям интерес кристалинът,представен от високо кристалинни гнайси и шисти и добре изкристализирали мрамори и мраморизирани долмитни варовици. В проучения район мраморите образуват ивица с дължина 35км. и широчина 3км., която започва от извор „Топлика“ в чашката на язовира „Тошков чарк“ и стига до извора „Клептуза“ при Велинград. По- чисти от прослойки са мраморите само в двата края на ивицата където тя има по-голяма широчина.В северозападния край на ивицата мраморите са добре и напълно изкристализирали- бели и едрозърнести или сивобели и по-дребнозърнести.Около реките „Бежаница“ и „Чокура“ се срещат и мрамори, преминаващи в циполини.“
При хидрогеоложките проучвания правени през 1955г-1956г. разполагаме с следните геоложки бележки.
За да се обясни първоначалната поява на вода с малко осоляване в извор „Клептуза“, е необходимо да се приеме наличието на отделен канал в десния бряг на р. „Чокура. Това се потвърждава и от съществуващите карстови форми и губилища по този бряг, особено губилището при обекта „Чокура“, където посоката на губещата се вода е към десния бряг.Водата, която циркулира по този канал, навярно е в малко количество в сравнение с отока на големия извор.В този подземен карстов канал, дължината на който по права линия от губилището до извора е около 10км, водата се е движила със средна скорост 540м/час. Ако се опитаме да изчислим „коефициента на филтрация“, получаваме минимална стойност 13000м/24 часа.Това вече не е никаква „филтрация“, а направо свободно протичане и очевидно понятието „коефициент на филтрация“ и свързаните с него представи и изчисления.
- История на проучването през 2022г.
От 02 до 06 септември се проведе Национална пещерна експедиция „Терра Бесика – 2022”. Тя бе единадесета по ред за района на град Ракитово и бе организирана от пещерняците от Българско пещерно дружество Ракитово. В нея взеха участие 36 души на пещерни клуба, от различни краища на страната, както и колегата от Гърция – Георгиос Кирис:
БПД – Ракитово;
ПК Хелектит – София;
ПК Мрак – Етрополе;
СК Веслец – Враца.
СК Пълдин – Пловдив.
Българско пещерно дружество.
ТД Купена – Пещера.
СПК Академик - София
Българска федерация по спелеология
Експедицията продължи 5 дни. Базовият лагер на пещерняците бе разположен в ловния дом на ДГС Ракитово, местност Качаков чарк.
Програмата стартира на 03.09.2022г.
Най-голямото предизвикателство по време на експедицията си остана пещерата Ледникът, защото имаше предположение, че пещерата продължава срещу течението на основната река, след снишаването на тавана.Като в същото време трябваше да се проучи втората река (приток), за продължение. Пещерняците се заеха с проучването и картирането на пещерата. В следващите дни се заеха с разчистването,разширяването и проникването в нови части на пещера Здравец. Картиране на пещера Бигорна,както и разчистване, продължение на пещера Малката паничка и пещера Паничката .Работа на терен, заснемане входовете на повечето пещери и набиране на снимков материал.
С проучването и картирането на пещера Ледникът се заеха четири работни групи състав: Ангел Гагов, Атанас Георгиев, Росен Писков, Петър Делчев,Андрей,Златина Георгиева,Георгиос Кирис, Йонко Ангелов, Ивайло Бачев, Ивайло Чичев, Тим Браухле, Александър Стоев, Асен Сотиров,Симона Сотирова, Венцислав Николов . Картирането и проучването на пещерата отне девет часа и половина.
На пещерата Здравец, работиха : Даниела Проданова, Муса Еюпов, Валентин Тодоров,Дуейн Доран, Йонко Ангелов, Ивайло Бачев, Ивайло Чичев,Милен Марков,Радослава Петкова, Ангел Гагов, Иван Кафеджиев, Тим Брауле, Стойчо Зарев. Три дни те разчистваха и разширяваха от входа на вътре в пещерата.
Паничката и малката паничка разчистваха: Алексей Жалов, Веселка Проданова, Стела Кючукова, Нора Гагова, Мария Гагова, Николай Проданов, Стойчо Зарев. Два дни работа по обекта.
Дуейн Доран, Тим Браухле – картираха Бигорната пещера.
Работа на терен, снимачен екип за заснемане на входовете на пещерите: Милен Марков, Радослава Петкова и Ваньо Гьорев .
Отговорници за нашата храна, комфорт и уют в базовия лагер: Яна Гьорева, Стела Кючукова, Добромира Зарева, Ваньо Гьорев, Нора Гагова, Цветелина Ангелова.
Експедицията отбеляза единадесет години неуморен труд и постоянство.
В тази експедиция се изпълниха няколко задачи:
- Проучени и картирани нови части в пещера Ледникът – 40 метра продължение .
- Разширено и разчистено в Здравец – за сега около 20 метра.
- Обходен терен и събиран е снимков материал от всички входове на пещерите.
- Разчистен голям участък в пещера Паничката, продължение в Малката паничка около 1 метър.
Забележка: По време на “Терра Бесика 2022“ с доста труд се свърши много, но и много предстои.
Работа за предстоящи пещерни експедиции:
Пещера Ледникът разширяване и продължаване напред в три посоки( напред в основната галерия, напред по течението на реката и срещу течението на втората река).
Здравец- продължава разчистването на чакъл и камъни, надолу и напред.
Пещера Паничката - продължава разчистване от наносен материал (пясък,глина, чакъл и камъни),за работни групи отделящи време през годината.
Изготвил:
Българско пещерно дружество Ракитово
Дата: 16.10.2022г.
Гр. Ракитово.