Тези написани редове посвещаваме с цялото си сърце на първите, който са прозорливи и до такава степен извисени с действияk и тактика, че днес деветдесет и две години по - късно ние се уповаваме на една широка основа изградена за десет години постоянство и упорито развитие на пещерното дело в Ракитово. Сега когато честваме тържествено деветдесет и две години организирано пещерно движение в България, всички в Ракитово трябва да се гордеем и почитаме хората вложили в бъдещето цялата си енергия, мироглед и жизнен потенциал.
Хората подтикнати от големите предпоставки и условия В Чепинско, първи да развиват и оставят след себе си едно организирано и систематизирано дело. И така наравно с учените титани на пещерното дело в България, ракитовските пещерняци заемат достойно място и уважение в семейството на пещерняка.
Учителя – пещерняк - общественик Димитър Иванов от Ракитово вдъхновен от невероятните дадености на географията и геологията в района, тласнат до голяма степен и от едно писмо изпратено от минният инженер Павел Петров от София - председател на първо българско пещерно дружество – София.
На 04.12.1929г. Инж. Павел Петров пише до учителя от Ракитово, Димитър Иванов.
Първите известни писмени даннни за пещери в ракитовско датират от 1870 г. и се съдържат в книгата на Ст. Захариев в “Географско историческо описание на Татар Пазарджишката кааза”. В нея авторът съобщава за голяма пещера с име Яница или Агница отстояща на ¼ час от Ракитово.
Първите известни проучвания на пещери в района са правени от жители на с.Ракитово в пещерата Лепиница в края на 10-те години на века (К. Дзигаров, Хр. Бозаджията, Т. Георгиев и А. Гелин). През 1921 г. гимназисти от селото, по-късно основатели на Ракитовското пещерно дружество, отново изучават пещерата. Първото регистрирано посещение в Лепеница датира от 28 юли 1925 и е осъществено от уредника на Царската ентомологична станция Пенчо Дренски. През следващата година същият учен посещава пещерата повторно и я описва в публикацията си „Пещерата Лепаница и Лепанишката долина“ в сп. „Родопи“ (год. V, бр. 1,1926). На 2 август 1927 г. П. Дренски посещава пещерата за трети път заедно с директора на царските природонаучни институти д-р Иван Буреш. На 19 март 1929 г. ,по инициатива на инж. Павел Петров в София се основава Българското пещерно дружество (БПД). През следващата година П. Петров изпраща писмо до Димитър Иванов и го приканва да организира местен клон на дружеството. По повод на писмото, 27 юли 1930 г. се основава първият – Ракитовски на БПД.
Учредителите са 10-ма, а именно: Димитър Иванов - учител, Борис Кафеджиев – търговец, Петър Терзиев –кафеджия, Спиро п. Василев – учител, Асен Попов – учител, Петър Елкин – дърводелец, Ангел Балинов – земеделец, Георги Георгиев, Борис Рогачев, Георги Кабадийски – ковач. Всички те решават да се обединят с цел „запазването на пещерите в нашия край, тяхното проучване и направяне достъпни за любителите на природните красоти“ Избира се временен комитет в състав Д. Иванов – председател, П. Терзиев – секретар-касиер и Б. Кафеджиев – член. В годините напред основната дейност на дружеството се състои в прониквания в пещерата, осигуряване на водач с миньорски лампи в пещерата, а и позволителни билети за влизане в нея, изнасяне на сказки за пещерите и тяхното проучване, излети в района на Чепинското корито. Инж. Павел Петров лично съдейства за проучването и съставянето на планове на пещерите в района. На 13 и 14 септември той и местните пещерняци Д. Иванов, А. Попов и Ив. Андонов картират изцяло „Сухата пещера“, а във „Водната“ (Лепеница) картират около 400 м до мястото наречено „Купола“.
Клонът кореспондира с БПД по различни поводи. Запазена са писма с искания на карбидни лампи, въжета, магнезий за снимки. От дружеството са изпратени членски карти, значки, печат и книги.
Създават се и много добри връзки с Археологическият музей в София. С писмо от 29 март 1932 г. музеят възлага на местното пещерно дружество охраната на всички пещери и старини в землището на Ракитово, а на председателя на дружеството охраната на старините из цяло Чепино. Ракитовци правят постъпки за построяване на хижа край Бял кладенец с площ 80 м2 над Сухата пещера и за барака край Водната. За съжаление направеният по-късно проект остава неосъществен.
С протокол от 6 юни 1939 г. управителния съвет на Ракитовското пещерно дружество определя таксите за вход на пещерата: за неракитовци вход – 5 лв. на лице; за неракитовци ученици- 2 лв.; за ракитовци вход- 2 лв.; за ракитовци ученици – безплатен.
Решава се също така, че членовете на дружеството и организациите дали над 1000 лева помощ на дружеството да се ползват с безплатен вход при групови излети устроени от техните организации. За събиране на таксите, предоставяне на дружествено лампи на посетителите и запазване на сталактитите от чупене, през лятото да се назначи пазач. В периода след 1939 г. дружеството залинява и постепенно преустановява дейността си.
Пещерата „Лепеница” е ввуетажна водна пещера образувана в протерозойски мрамори. Тя се намира се на левия долинен склон на р.Чукура, Западните Родопи, в землището на Ракитово. Пещерата има два входа. По-ниско разположеният вход, от който извира реката, сега е зазидан във връзка с каптирането и използването на водата за питейни и битови нужди на Велинград. По-високо разположеният е прокопан от ракитовчани, начело с учителя Димитър Иванов. Долният етаж, през който протича река с дебит от 50 до 150 l/s , на няколко места има връзка с горната галерия. Той е дълъг около 400-500 m и завършва със сифон (опити за преминаването не са правени). Подземната река се подхранва от губилищата по реките Чукура и Бежаница. Галерията на вторият етаж на пещерата е дълга около 1000 m и завършва със стеснение. По пода на пещерата, особено в края на горния етаж, на много места се наблюдават синтрови езера. Лепеница е една от пещерите с богата подземна украса.
Карта на известните до края на 50-години около 1100 m от пещерата и била направена в края на 1960 г. в рамките Национална пещерна експедиция Детайлно проучване и направата на съвременна карта на пещерата са направени отэ Петър и Боян Трантееви в периода 1971-1973 г. Настоящата и дължина на проучените и картираните галерии на пещерата е 1525 м. Пещерната Фауна е представена от 33 вида животни, от които троглобионти или стигобионти са мамарецът Niphargus bureschi, бръмбарът Duvalius (Paraduvalius) bureschi и низшето насекомо Plusiocampa bulgarica (Diplura).
Обявена за природна забележителност с 5 ha прилежаща площ (Д.в. бр. 56/1963 г.).
Писмо
София
04.12.1929г.
Г- н Иванов
„ Ако си спомняте, когато бях преди месец в Ракитово, приказвахме доста много за пещерата находяща се в местността Лепеница.
Пещерата заслужава много по-голямо внимание, отколкото е отправено до сега. Касае се до въпроса за нейното изучаване, изработване на скица, може план, профили,генезис и така на нататък. Но за целта е необходимо да има интелектуални деятели, който проявяват постоянно непрестанна близост с пещерата в случая Ракитово. А евентуално , Чепино, Баня и Лъжене. Вие проявихте голям интерес и отношение на възторг. Неминуемо би било да вземете инициатива и съберете около себе си неколко сподвижници , който биха искали да вземат дел в управлението на пещерата и в запазване на същата като един рядък природен паметник. Ако действително ще се откажете благосклонно печелят този избор, моля бъдете така любезни и се обърнете с писмо до пещерно дружество.“
Ул.“ Алабиска“ №38
За г-н. Инж. Павел Петров
с много поздрави от семейството ми
Изпратено и колет
Г-н Спиро Василев
Моят адрес
Г-н. инж. Васил Стоянов
Ул. „ Веселец“ №12
София
Дейност на първи клон в България и на Първото Българско
Пещерно дружество – София
През следващата година в Ракитово кипят процеси на организиране и подготовка на една голяма пещерна организация за времето си, която ще даде тласък и добре подготвен план за работа в бъдещи години. Основаването на Първото българско пещерна дружество – клон Ракитово е факт, на 27.07.1930г., десет интелектуалци основатели от който повечето учители са първите които изследват и опознават пещерите в Ракитово, първите на който старините на Чепинско са поверени за опазване и съхранение. За да поднесат на всички нас красотата и големия чар на подземното и историческо наследство.