Национална пещерна експедиция „Терра Бесика – 2023”
- География на района
|
Географски координати |
41°53′44″ с. ш.24°01′18″ и. д. |
Баташка планина е мощен планински рид с централно местоположение в Западните Родопи, между долините на реките Чепинска, Девинска и Въча, на територията на области Пазарджик и Смолян.
Планината има форма на изпъкнала на юг дъга с дължина около 60 км и ширина до 15-20 км и площ около 250 km2. На запад и югозапад долината на Чепинска река и поредица от високи седловини я отделят от Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи. На северозапад и север склоновете ѝ постепенно потъват в Чепинската и Баташката котловина, а след това долината на Стара река я отделят от рида Къркария и Бесапарските ридове. На изток дълбоката долина на река Въча я отделя от рида Чернатица, а на юг каньоновидната долина на Девинска река — от Девинска планина. Планината се състои от три обосибени части (ридове): на запад Сюткя (най-висок и най-голям), в средата Баташки рид (Снежнижка част) и на североизток Равногор (най-малък и най-нисък). Климатът е планински с преходноконтинентално влияние. По северните склонове се проявява Фьон. от планината водят началото си два големи десни притока на Марица — Чепинска (с десния си приток Мътница) и Стара река (с десния си приток Равногорска река) и левите притоци на Въча — Девинска река и Гашня.
М. КАЧАКОВ ЧАРК - местност с надморска височина около 1200 м, намира се на окло 14 км. от град Ракитово придвижването е по асфалтов път. Там има стопански постройки, горски вили и бараки, стопанисвани от ДГС – Ракитово. На Качаков чарк има ток и вода( точката в синьо). На около 1 км. от него е ловна хижа ЧУКУРА.
Точките в червено показват приблизителното место положение на проучваните пещери и пропасти.
- Геология на района.
Билните части се издигат на 1800-2000 м и имат плосък релеф с единични изолирани върхове: Голяма Сюткя (2185,8 м), Баташки снежник (2081,9 м), Малка Сюткя (2078,7 м) и др. Средна надморска височина около 1500 м. Изградена е от гнайси, гранити, мрамори и олигоценски риолити. Широко развитие имат карстовите форми: пещери ("Снежанка, Лепеница и др.)", карстови и минерални извори.
- Хидрогеоложки проучвания на района.
От д-р. Сим. Кереков и инж.-геолог П. Манчев
„Районът от р. „Селкюприя“(язовир „Тошков чарк) до извора „Клептуза“ при Велинград се изгражда от кристалинния цокъл на Родопския масив и отчасти от риолит и кватернерни седименти. В нашият случай представлява по-голям интерес кристалинът,представен от високо кристалинни гнайси и шисти и добре изкристализирали мрамори и мраморизирани долмитни варовици. В проучения район мраморите образуват ивица с дължина 35км. и широчина 3км., която започва от извор „Топлика“ в чашката на язовира „Тошков чарк“ и стига до извора „Клептуза“ при Велинград. По- чисти от прослойки са мраморите само в двата края на ивицата където тя има по-голяма широчина.В северозападния край на ивицата мраморите са добре и напълно изкристализирали- бели и едрозърнести или сивобели и по-дребнозърнести.Около реките „Бежаница“ и „Чокура“ се срещат и мрамори, преминаващи в циполини.“
При хидрогеоложките проучвания правени през 1955г-1956г. разполагаме с следните геоложки бележки.
За да се обясни първоначалната поява на вода с малко осоляване в извор „Клептуза“, е необходимо да се приеме наличието на отделен канал в десния бряг на р. „Чокура. Това се потвърждава и от съществуващите карстови форми и губилища по този бряг, особено губилището при обекта „Чокура“, където посоката на губещата се вода е към десния бряг.Водата, която циркулира по този канал, навярно е в малко количество в сравнение с отока на големия извор.В този подземен карстов канал, дължината на който по права линия от губилището до извора е около 10км, водата се е движила със средна скорост 540м/час. Ако се опитаме да изчислим „коефициента на филтрация“, получаваме минимална стойност 13000м/24 часа.Това вече не е никаква „филтрация“, а направо свободно протичане и очевидно понятието „коефициент на филтрация“ и свързаните с него представи и изчисления.
- История на проучването през 2023г.
От 21 до 24 септември се проведе Национална пещерна експедиция „Терра Бесика – 2023”. Тя бе дванадесета по ред за района на град Ракитово и бе организирана от пещерняците от, Българско пещерно дружество Ракитово. В нея взеха участие 46 пещерняци, съмишленици и представители на пещерни клуба, от различни краища на страната:
БПД – Ракитово;
ПК Хелектит – София;
ПК Мрак – Етрополе;
СК Страшеро – Враца;
СК Пълдин – Пловдив;
Българско пещерно дружество;
ТД Купена – Пещера;
ПК Искър – София;
Българска федерация по спелеология
ПК Под ръбъ – Церово;
СК Ъндърграуд – София;
Магазин Алтсайдер;
Експедицията продължи 4 дни. Базовият лагер на пещерняците бе разположен в ловния дом на ДГС Ракитово, местност Качаков чарк.
Програмата стартира на 21.09.2023г. с авторска фотографска изложба на Иван Христов. Съвместно със Зелени Балкани, 25 фотоса –„ Дом в обятията на българските планини“, бяха разположени пред сградата на Община Ракитово и след това в базовият лагер на Качаков чарк.
Най-голямото предизвикателство по време на експедицията си остана пещерата Ледникът, защото имаше предположение, че пещерата продължава срещу течението на основната река, след снишаването на тавана.Като в същото време трябваше да се проучи втората река (приток), за продължение. Пещерняците се заеха с проучването и на пещерата. В следващите дни се заеха с разчистването,разширяването и проникването в нови части на пещера Здравец. Проникване и изследване на пропастната пещера Власичина, както и разчистване, продължение на пещера Малката паничка и пещера Паничката. Снемане на координати за докартиране на пещера Лепеница. Работа на терен, заснемане входовете на повечето пещери и набиране на снимков материал.
С проучването на определени части от пещера Ледникът се заеха пет работни групи състав: Симеон Ненков, Тодор Марков, Иван Кафеджиев, Тим Браухле, Асен Сотиров, Димитър Димитров, Димитър Радев, Александра Талева, Стойчо Зарев . Работните групи проведоха изследвания в три последователни дни.
На пещерата Здравец, работиха : Даниела Проданова, Муса Еюпов, Валентин Тодоров,, Йонко Ангелов, Васил Тоданов, Ивайло Чичев, Иван Кафеджиев, Тодор Марков, Тим Браухле, Симеон Ненков, Стимка Мирова, Стойчо Зарев. Три дни те разчистваха и разширяваха от входа на вътре в пещерата.
Паничката и малката паничка разчистваха: Алексей Жалов, Веселка Проданова, Стела Кючукова, Стимка Мирова, Николай Проданов, Ивайло Найдов, Добромира Зарева. Два дни се работи по двата обекта.
Пещера Власичина работен екип: Йонко Ангелов, Ивайло Чичев, Симеон Ненков, Тим Браухле, Васил Тоданов. Проникване и проучване на пропастната пещера за евентуално продължение надолу.
Изследвания и замерване: Димитър Димитров, Мария Димитрова. Три дни се правиха замервания в пещерите Лепеница, Ледникът, Под калето.
Работа в пещера Лепеница: Александър Стоев, Асен Сотиров. Снемане на координати след третия сифон и в самия край на втори етаж от пещерата. По Лепеница се работи два дни.
Отговорници за нашата храна, комфорт и уют в базовия лагер: Стимка Мирова, Васил Тоданов, Стела Кючукова, Добромира Зарева, Ивайло Найдов, Тодор Марков, Иван Кафеджиев, Муса Еюпов.
Експедицията отбеляза тринадесет години неуморен труд и постоянство.
В тази експедиция се изпълниха няколко задачи:
- Проверени и проучени за евентуални нови части в пещера Ледникът – 10 метра продължение стигащо до комин срещу течението на водата, която се явява приток, на основната река.
- Разширено и разчистено в Здравец – за сега около 20 метра.
- Власичина,проникване, екипиране и прегледа за продължение – не продължава.
- Опит за преодоляване на третия сифон от водолаз и замерване на последната зала в пещера Лепеница. Опита бе неуспешен, поради запълненият сифон от пясък.
- Разчистен голям участък в пещера Паничката, продължение в Малката паничка.
- Замервания и резултати на температура, концентрация на въглероден двуокис и гама лъчение(гама - фон) с подвижна измервателна станция. Измерените стойности са в рамките на нормите.
Забележка: По време на “Терра Бесика 2023“ с доста труд се свърши много, но и много предстои.
Работа за предстоящи пещерни експедиции:
Пещера Ледникът разширяване и продължаване напред в три посоки( напред в основната галерия, напред по течението на реката и срещу нейното течение ).
Здравец - продължава разчистването на чакъл и камъни, надолу и напред.
Пещера Паничката - продължава разчистване от наносен материал (пясък,глина, чакъл и камъни),за работни групи отделящи време през годината.
Пещера Власичина – разчистване, изнасяне на повърхността камъни, който са на дъното на пещерата. Работа за следващи експедиции.
Лепеница – проникване и изследване на участъка след третия сифон(за свързване с жива връзка между Лепеница и Ледникът), водолазен екип за следващи експедиции.
Изготвил:
Българско пещерно дружество Ракитово
Дата: 30.10.2023г.
Гр. Ракитово.