История на пещерното дело в Родопите
Проучванията върху пещерите и карста в Родопите започват от времето на Карел и Херменгилд Шкорпил (1890–1900 г.), които в монографията си “Кражки явления” (1900 г.) публикуват първите описания на някои карстови масиви, пещери, пропасти и скални мостове в централните части на Родопите. В свой спомен от 1890 г. учителят Атанас Черпоков разказва за проникването на ученици в пещерата Челевешница край с. Орехово и откритите в нея човешки кости и черепи. През двайсетте и трийсетте години на ХХ век зоолозите Пенчо Дренски, Ненко Радев, Делчо Илчев, Нено Атанасов и др. събират материал и правят описания на Харамийската пещера до с. Триград, Сбирковата пещера край Чепеларе, Новата пещера над гр. Пещера, Лепеница край Велинград и няколко други.
Системното проучване на подземния свят в планината започва след 1950 г., когато учителят от Чепеларе Димитър Райчев основава кръжок по пещерно дело. Първите проучени обекти са пещери в околностите на града. През и около курорта Пампорово. 1962 г. заедно с Димитър Събев, Стефан Иванов, Славейко Джубров, Христо Кръстанов и други ентусиасти, които си поставят за цел полагането основите на пещерен клуб, който си поставя за цел проучването на карста в Централните Родопи. По-късно към клуба се създават секции по картографиране, климатология, пещерна археология, палеонтология, биоспелеология и други, в които се обучават клубните членове. През 1964 започва да излиза списанието “Родопски пещерняк”, където се публикуват резултатите от клубните експедиции, учебно-спортната дейност и научните изследвания. Клубът организира многобройни регионални, национални и международни експедиции, по време на които са открити и изследвани множество пещери в различни райони на планината. До 1970 г. чепеларските пещерняци успяват да изследват над 200 пещери в Родопите. В сътрудничество със специалисти от различни институти на БАН е събрано голямо количество археологичен, зоологичен и палеонтологичен материал. Изследването му разкрива интересни моменти от историята на района и показва богатството на родопската пещерна фауна. След обстойни проучвания на Ягодинската пещера при с. Ягодина, Дяволското гърло при с. Триград и Ухловица при с. Могилица те са благоустроени и отворени за туристически посещения.
Освен чепеларските пещерняци в изследването, картографирането и описването на подземните обекти на западнородопските пещери са взели участие и спелеолози от други клубове в страната. Пещерите в Добростанския масив са най-активно проучвани от пловдивчаните и други членове на клубовете . В изследванията на пещерите в района на гр. Пещера и Велинград най-активни са Г. Киев, Ф. Филчев, А. Андреев, Ив. Козарев и други. Чепеларските пещерняци изследват системно пещерите в Триградския, Чепеларския и Смолянския район. Пещерните клубове в с. Триград (К. Хаджийски и др.) и с. Ягодина (С. Генчев и др.) проучват основно обекти около селата Триград, Кестен, Ягодина, Буйново и Мугла, попадащи в Триградския карстов район.
Системните проучвания на пещерите в Източните Родопи започват в средата на 60-те години на миналия век. През юли 1963 г. се провежда първото проучване на пропастната пещера Зандана до с. Долно Черковище. През 1965 г. е основана пещерна група към алпийския клуб в Хасково, която през юли 1968 г. прераства в самостоятелен пещерен клуб към туристическото дружество “Аида”. Най-активни са спелеолозите Борис Колев, Георги Минчев и Левон Минасян. Следват години, през които се провеждат множество клубни експедиции за проучване на пещерите около селата Широко поле и Търновци (1967), Ивайловград (1971–72), с. Рибино (1976) и много други. Големи заслуги в изследването и картографирането на карстовите и вулканските пещери и пропасти в района на Кържали има пещерният клуб “Родопи” към ТД “Мирчо Спасов”, начело с Минчо Гумаров.
